Поведенчески анализ на няколко полихреста

д-р Станка Хараламбиева, д-р Румен Стойчев



Импровизация, вдъхновена от Кетрин

Общите и физическите симптоми, особено когато са странни и редки, имат определящо значение за избора на правилното лекарство , както ни учи Ханеман в “Органон на лечебното изкуство”.


В края на ХХ и началото на XХI век обаче нараства относителната тежест на психичните симптоми в цялостната клинична картина, която се снема чрез хомеопатичното интервю. Този факт е пряко следствие от бурното развитие на психологията и психоанализата, особено в годините преди и след Втората световна война. Дълбоко проникновените изследвания на титаните в тази област Фройд, Юнг, Гродек намериха своето естествено продължение в работата и творчеството на велики хомеопати като Богър, Витулкас, Уитмънт, Култър, Морисън, Шанкаран...


В нашата всекидневна практика все по-често се изправяме пред задачата да подберем точното лекарство на базата на психоемоционалните симптоми. Менталните картини на различните личностни типове, респективно, на хомеопатичните лекарства, особено в частта им за всекидневното поведение, не винаги показват някакви отчетливи отлики, което ни изкуши да упражним перо в един коментар върху тънките, детайлни разлики между поведенческите реакции на полихрестите. Поводът и основата на това изложение е възхитителният труд на Кетрин Култър “Портрети на хомеопатичните лекарства”.

Изключителната проницателност, дълбоката интуитивна прозорливост, огромните познания за лекарствата, мекият стил на писане и не на последно място, очевидният талант на белетрист, правят от Кетрин Култър и нейните “Портрети...” автор и четиво, които изпълват читателя с дълбоко удовлетворение и се превръщат начаса в негови любимци.
Нашето скромно желание беше да систематизираме тези реакции така, че да се получи един вид помагало, което, без да заменя задълбочения прочит на този класически съвременен труд, би помогнало да се погледне към материята от по-различен ъгъл. И заедно с това, надяваме се, да ви позабавлява, а и да ви даде представа за стила на книгата “Портрети на хомеопатичните лекарства”, която издателство “Хомеохелп” възнамерява да издаде през месец май.
Още с ръкостискането…


Първата идея за конституционалния тип можем да получим още при запознаването си с пациента и ръкостискането с него. Когато хванете ръката на Калкарея, ви се струва, че тя няма кости, не чувствате ответното стискане, пациентът протяга вяло хладна и влажна ръка. Ликоподиум, особено когато е получил помощ от вас, има силно и благородно ръкостискане. Ръката на Арсен е суха и хладна, а тази на Силика е груба и напукана. Хепар сулф има хладна и влажна ръка като на Калкарея, но не толкова вяла, а ръката на Туя е изключително потна.


Работа
Сведения за професията ние получаваме, още докато пишем паспортната част. Но в хода на интервюто, отговаряйки на най-различни въпроси, пациентът ни дава представа за своето отношение към работата, към началника и подчинените си, към професионалните успехи и провали, за работоспособността си, за начина, по който се отнася към задълженията и отговорностите си и пр.

Инстинктивната способност на Ликоподиум да балансира, да отива на компромис, да отчита интересите на противостоящи групи и да променя решенията си, преоценявайки фактите, което го води към действени решения, често го насочва към професиите на дипломат, политически деец, юрист, съдия, свещеник. Но Ликоподиум не е самотният вития, проповядващ Словото Божие по всяко време от импровизирана трибуна насред шумна улица. Това “недостойно” положение той отстъпва на Натрум муриатикум и Сулфур. Той не е борещият се с Бога и с дявола св. Августин (каквито са по-скоро Лахезис и Сулфур), той не смята за нужно да се бори за спасение, защото Бог е на негова страна и неговата съвест не му създава проблем. Така че не би трябвало да ни изненадва, ако видим Ликоподиум на висока длъжност в медицината, и то особено алопатичната.


Какви типове бихме срещнали в сферата на науката?
Едва ли бихме открили Фосфор сред книжните плъхове, въпреки че неговите интелектуални способности не отстъпват на другите. За него е присъщо интуитивното образно мислене, докато за Сулфур и Ликоподиум са характерни дълбоките интелектуални наклонности, за Натрум муриатикум – твърдият и упорит ум, за Лахезис и Арсен – критичност и точност. Фосфор е интелектуалецът-пеперуда, интелектуалецът най-лека категория (“лишен от интелектуална твърдост”, според Уитмънт).

 
Проявяващият свръхдобросъвестност неуморим бизнесмен, юрист, лекар или брокер, който работи без отдих, много често се оказва Арсен или Нукс вомика.. Макар че работи колкото двама свои работници, той е непрекъснато недоволен и се упреква, че това, което е свършил, е недостатъчно. Натрум муриатикум и Сулфур имат същата голяма работоспособност, но вглъбеният маниер на работа прави Арсен уникален. Лахезис също има почти маниакална работоспособност, но за разлика от Арсен, след извършването на някакъв трудов подвиг, той не чувства умора или изтощение. Нукс вомика също е склонен да се потапя в работата без да се щади, защото за него няма друг начин на живот, работата е целият смисъл на съществуванието му. Тези черти се срещат дори у спокойни, сдържани математици, бизнесмени, адвокати.
Малко са ситуациите, в които по-отчетливо да се откроява природата на индивида, свързана с начина на изпълнение на поставени задачи. Най-лесно в това отношение е сътрудничеството с благонадеждната Сепия, която естествено предлага да изпълни повече, отколкото се изисква от нея. Няма по-трудно от това да и имаш работа с ленивия Сулфур, който гледа на всичко през призмата на личната изгода. На Ликоподиум винаги можеш да разчиташ, че ще изпълни всичко, което му е възложено, щателно и безшумно, но той няма да си мръдне пръста за нещо повече от това. Виж, Натрум муриатикум ще направи много повече, пришпорван от страха, че е свършил недостатъчно работа, което го натоварва с чувството за неизпълнен дълг. На Калкарея можеш да се опреш и да разчиташ, че ще ти помогне, но тя винаги ще се бави, ще закъснява и ще се суети за глупости. Фосфор, както може да се очаква, охотно си предлага услугите, без да си дава сметка дали ще му стигнат възможностите; неговите думи и намерения са искрени, но щом дойде моментът, не само че избягва допълнителната работа, но не довършва дори и своята. Пулсатила, в желанието си да сътрудничи обикновено изпълнява всичко прекрасно и ако й бъде направена забележка, тя реагира по свойствения й начин – с плач. Арсеникум ще изпълни своята част от работата като свещенодействие и ако му се удаде възможност, ще разпредели задълженията на цял автобус хора, посочвайки на всеки какво трябва да извърши. Ако си спомним баснята за щуреца и мравката, лесно бихме съзрели в героите, съответно, Фосфор и Арсен.


По принцип, смисълът на работата е да се печелят пари. Ликоподиум се отнася към парите особено внимателно и ненужно скъпернически, дори и когато ги има в достатъчно количество. И да печели добре, той ненавижда да харчи пари за бавачка, за да не товари жена си. Така постъпват и Арсен и Сулфур, но Ликоподиум е особено настойчив, воден от убеждението, че отглеждането на децата е задължение на майка им.


Основна разлика между скъперничеството на Ликоподиум и това на Арсен и Сулфур е, че първият не обича да се говори за пари, както това правят вторите. Ликоподиум обикновено е по-слабо заинтересован от придобиването на материални блага.


Обаче излизате в отпуск…
Ако сте Пулсатила, за която междучовешките отношения са твърде важни, вие ще посетите някой друг приятел и после ще мислите за друго. Ако ви тегли към пътешествия и към нови места, повече би ви подхождал Туберкулин. Ако се отправите на весела екскурзия за покупки по магазините, най-вероятно сте Лахезис. Фосфор би посветил няколко вечери на операта и театъра. Вие предпочитате да се усамотите със семейството си в отдалечена хижа – клоните към Натрум муриатикум. Ако представата ви за приятно прекарване е да останете в къщи и ако имате време, да се отдадете на любимата си музика, на рисуване или литературна работа, вероятно ще се откриете в Арсен. Медорин веднага отпрашва към морето. И накрая, човекът, който се заравя за седмици в библиотеката, е Сулфур.Отпускът свърши и ние се връщаме на работното място с неговите безкрайни проблеми. Изправени пред тях, Арсен и Нукс вомика си задават въпроса: “Ето го проблемът. Как да го реша?” В същата ситуация Ликоподиум си казва: “Ето го проблемът. Как да го избегна?” Работата не е в това, че той не усеща проблема, а в това, че отказва да види неприятното и неприемливото в него. Ако в крайна сметка все пак се провалят, Ликоподиум и Сулфур, за които е свойствено да се заемат с непопулярни дела, очаквайки съпротива (и дори приветствайки я), остават неуязвени от липсата на признание – “Това е проблем на тези, които не са съгласни с мен, а не мой.”Арсеникум разбутва с лакти всички около себе си, приемайки тяхното несъгласие като предизвикателство. Решителният реформатор Лахезис е убеден, че другите са на негова страна и едва ли забелязва, че това не е така. Търсещият одобрение от всички Натрум муриатикум приема нещата твърде лично, той прекрасно вижда липсата на съчувствие и е болезнено чувствителен към неодобрението. Чувства се зле, когато го игнорират, но въпреки това продължава по избрания път. Той иска да критикува свободно обществото, но очаква да му благодарят за това.
Ако, обаче, бъдат споходени от успеха, Фосфор, Ликоподиум и Сулфур се къпят в неговите лъчи, празнувайки по този повод цяла седмица. Арсен губи интерес към постигнатото веднага след това. Триумф или успех – това просто е едно стъпало в безконечното изкачване. Никакъв успех не може да укроти неистовото му вътрешно стремление, което не може да бъде удовлетворено от нечии похвали и одобрение.


Преподавателят
Нашият пациент е учител или университетски преподавател. Всеки преподавател влияе по определен начин върху възпитаниците си. Някои упорито поощряват и подтикват по-слабите сред тях към успехите на отличниците (Натрум муриатикум). Други се насочват към теми, които представляват най-голям интерес за студентите и ги стимулират самостоятелно да излизат пред аудиторията (Фосфор). Сулфур и Лахезис, коментирайки отговорите на студентите, ги приканват да вземат участие в диалога или да се включат в дискусията, стимулирайки мисленето им с методите на Сократ. Лахезис разгласява знанията си, бидейки на границата на екстаза, той говори с необикновена лекота и красноречие. Стилът на преподаване на Арсен е догматичен и авторитарен. Той чете лекциите си живо и напористо, така че способните студенти схващат лесно, но на по-слабите им е трудно да го следват. Арсен чете лекции за най-умните, не търпи никакви прекъсвания и не е интересува особено от проблемите на другите. Обратно на това, у учителя Пулсатила е жив инстинктът на родител или защитник.


Семейството
Изненадващо на пръв поглед е, че Сепия често е отлична майка имайки предвид, че е водещо лекарство в рубриката “Безразличие към любимите хора”,. Въпреки мрачните си и безрадостни възгледи за света, тя възпитава независими, радостни и творчески настроени деца. Това е така, защото тя не защитава излишно своите деца, не е сантиментална и не им налага своята воля. Тя е суховата и не говори ненужни неща. Не угнетява децата си, както го прави Ликоподиум, не прави опити да ги моделира в съответствие с някакви предварително набелязани образци, както Арсен. Сепия уважава личността на детето и му позволява да бъде самото себе си. Майката Ликоподиум открито ще защитава лошото поведение на своето дете, очевидно заблуждавайки себе си, подобно на Сулфур. Тя заявява: “В това училище просто не знаят как да работят с малки деца.” Родителят Ликоподиум не позволява на децата си да развиват своите възможности и те остават безинициативни и посредствени, независимо от може би големите си заложби. Покрай безпорядъчния и хаотичен родител Лахезис или невротичния Натрум муриатикум може да израснат щастливи, творчески настроени, интересни и щастливи деца.


Обикновено се смята, че всички родители обичат децата си. Фосфор и Пулсатила свободно изливат своята любов и ласки; Натрум муриатикум дава указания, инстинктивно, присвоявайки си ролята на учител; Калкарея се радва на децата си и без никаки затруднения се поставя на тяхното място; Арсен се разпорежда и организира живота на своите подопечни; при Сепия любовта няма свободен израз, тя съществува, но изразяването й е парализирано и тя не може да се прояви.


Смята се, че всички родители се гордеят с децата си. У Сулфур обаче това е нещо съвсем различно. Другите конституционални типове могат да не виждат недостатъците на децата си или да преувеличават добродетелите им, но те все пак са по-обективни в своите оценки. Арсен е критичен, независимо от склонността си към самохвалство; Сепия е безстрастна и лишена от илюзии, подобно на Натрум муриатикум и Нукс вомика; Пулсатила е нежна и всеопрощаваща, но всичко вижда ясно; Калкарея може да погледне снизходително или през пръсти на лошото поведение, но не би го защитила; никой няма да прости егоизма и непривлекателните черти на детето си, но Суфур и Ликоподиум просто не ги забелязват – та нали това е тяхно дете, а “Ако нещо е мое, то не може да не бъде възхитително.” Те се превъзнасят, хвалейки детето си за дреболии, които другите биха премълчали.
(Следва)



назад





всички права запазени